Обща информация

Държавно горско стопанство Сливен със седалище гр. Сливен е териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие Сливен. Регистрирано е в Търговския регистър на 28.06.2011 г.
Стопанисва държавните горски територии, намиращи се в границите на община Сливен, която обхваща землищата на град Сливен, град Кермен и селата Бинкос, Блатец, Бяла, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Голямо Чочовен, Горно Александрово, Градско, Драгодново, Жельо войвода, Злати войвода, Ичера, Калояново, Ковачите, Крушаре, Малко Чочовен, Младово, Николаево, Новачево, Панаретовци, Раково, Речица, Самуилово, Селиминово, Сотиря, Старо село, Струпец, Тополчане, Трапоклово, Чинтулово.
Площта на горското стопанство е разделена на 6 горско стопански участъка – „Бяла”, „Раково”, „Ичера”, „Сливен – изток”, „Сливен – запад”, „ПП Сините камъни”.

Държавно горско Сливен се намира в един невероятно красив кът - в част от южните склонове на Централна и Източна Стара планина.
Обхваща планинските склонове на Хамзов дол, Чифлишка и Магарешка реки, река Колешница и др. притоци на Асеновска река, на която е изграден язовир “Асеновец” – приток на река “Тунджа”, както и склоновете на река Луда Камчия в североизточната част на горското стопанство и Сърнена Средна гора в Сливенското поле.

Заема площ 36815 ха, при надморска височина от 140 до 1200 м.
Горите обхващат 33080 ха, като 86,7 % от тях са с естествен произход. Защитните и рекреационни гори и земи и защитени територии обхващат 29089,8 ха площ, от която 25901,5 ха са залесени.
Недървопризводителните площи общо са 2965 ха, като поляните са 1341 ха, а скалите – 1232 ха.

Запасът без клони по групи гори възлиза на 996360 куб.м. В иглолистните гори е 198942 куб.м, в широколистните 797418 куб. м.

Площта на защитените и рекреационни гори и земи и защитени територии е 28380,9 ха. В териториалния им обхват влизат Природен парк „Сините камъни” (11389,8 ха), защитените местности – „Агликина поляна”, „Хайдут дере”, „Божуровец” и „Железни врата”. В пределите им са и природните забележителности: „Долна мааза, „Халката” – един от символите на гр. Сливен, пещерата „Змееви дупки” с множеството сталактитови форми „Орелът”, „Змеят”, „Владишкия трон” и др.; пещерите „Песченик”, „Бъчвата”, „Хайдушка” – някогашни укрития на славни войводи, многовековната букова гора в местността „Кушбунар”.

Ловностопанските територии са 1038,9 ха, от които 983,2 ха са залесени с широколистни и иглолистни видове. Те са предпочитано място в страната за международен ловен туризъм.

Останки от тракийски надгробни могили, крепости, манастири, църкви, аязма, древни пътища от римското владичество и средновековието; легенди за чутовни хайдути и войводи; първите стъпки за развитие на текстилната индустрия на Балкански полуостров; традиционни празници, обичаи, културни и спортни събития, организирани сред невероятната природа на Природен парк “Сините камъни” и селата, намиращи се в района на горско стопанство Сливен разкриват богатото културно историческо развитие на този район.

Изградената пътна мрежа в района на горското стопанство, наличието на ЖП линии София – Бургас, автобусните връзки с всички селища в община Сливен и извън нея също допринасят за устойчивото развитие на горския сектор в общината и областта.
Хидрографската мрежа в района на горско стопанство Сливен е гъста, на места с големи наклони на надлъжните профили и променлив воден режим. Реките Луда Камчия, Асеновска, Дивешка, Беленска, Колешница и др. водят началото си от големите горски масиви в Стара планина. Има и много, но малки по размери долове, подхранващи горните течения и обогатяващи хидрографската мрежа. Водосборите на реките и притоците им са силно разчленени, което е предпоставка и за различните типове горски месторастения и разнообразен климат.

Река Луда Камчия, образувана от съединяването на Голямата и Малката река води началото си от местността “Вратника”.

Беленска река в горното си течение събира водите на Търничко дере, Арнаудски дол и Саса дере. Отличава се със скалисти легла, но без прагове, със стръмни до полегати брегове.

Чифлишка река води началото си южно от билото на Стара планина и протича на юг до вливането си в яз.”Асеновец”. Леглото е скалисто с малко прагове. Бреговете й в горната част са полегати и обрасли с букови формации. Средните части са стръмни и оголени. Долните са стръмни до полегати и обрасли с дъбови формации.

Асеновска река протича под яз.”Асеновец”. Бреговете й са стръмни, но обрасли с дървесно-храстова растителност.

Магарешка река събира водите си на юг от централното било на Стара планина в м.”Бабина локва”. Преди навлизането й в ПП ”Сини камъни” приема Давидова река.
Районът на стопанството попада в Европейско континенталната климатична област, преходно континенталната климатична подобласт. Пресеченият терен, разликата в надморската височина, различните изложения определят два климатични района:
• Климатичен район на Източна средна България, с дялове:
Средна част (100 – 350 м.н.в);
Ниски части - поречието на р. Тунджа;
Предпланините на Стара планина.

• Задбалкански нископланински климатичен район, с дялове:
Западна и централна част (500 – 1000 м.н.в.);
Останалите части на горското

Приблизителните абсолютни температури са +41˚С до –20˚С. Зимата е сравнително мека. Лятото, по високите части е умерено горещо, по ниските части – сухо и много горещо.

Максимумът на валежите е през май – юни, минимумът февруари – март. Снежна покривка е 89 дни за ниските части и 120 за високите части на горското стопанство.

Ветровете са северозападни, западни, северни и североизточни, с преобладание на западните. Характерен за района е вятърът бора̀, известен като „Сливенски”. В подножието на планинските склонове и по речните долини през лятото се създава местният планинско -долинен вятър - “вечерник”.

Растителността и флората на горско стопанство Сливен са изключително интересни. Това се дължи най-вече на неговото специфично географско разположение и микроклимат.

Флората е представена с над 1500 вида и подвида, като само в района на ГСУ „ПП Сините камъни” низшите растения са представени от 97 вида, а висшите от 1029 вида и 30 подвида. Голосеменните са 9 вида, а покритосеменните – 933 вида и 30 подвида.

Най-многобройни са представителите на семействата: Сложноцветни (Asteraceae), Житни (Poaceae), Кремови (Liliaceae), Устноцветни (Lamiaceae), Бобови (Fabaceae), Салепови (Orchidaceae).

Районът е богат на редки и застрашени от изчезване растителни видове, голямата част от които са български или балкански ендемити. Установени са над 110 вида с национален и международен статус на защита: урумово лале (Тulipa urumofii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii), персийски крайспорник (Cheilantes persica), горска съсънка (Anemone sylvestris), одрински лопен (Verbascum adrianipolitanu), арабска етионема (Aethionema аrabicum), балканска козя брада (Tragopogon balcanicus), тракийско омразниче (Onosma thracica), Dactylorhiza kalopissii и др.

Стопанството попада в: Тракийската горскорастителна област, подобласти Горна Тракия и Източна Стара планина, пояси:
• Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите
• Среден планински пояс на горите от бук и иглолистните

В крайречни части, с надморска височина до 700 м са създадени тополови култури. В низините извън поречията на реките с надморска височина до 500 м има издънкови чисти и смесени насаждения от благун (Quercus conferta), цер (Quercus cerris), зимен дъб (Quercus sesiliflora) и др. Създадени са култури от черен бор (Pinus nigra), акация (Robinia pseudoacacia), орех (Juglans regia)и др.

В пояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (500-700 м.н.в.), естествените насаждения са от зимен дъб, благун, бук (Fagus sylvatica maesiacus), габър (Ostrea orientalis) и цер (Q. cerris), а изкуствените – от бял (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra), в състава на които участват сребролистна липа (Tilia argentea), лиственица (Larix europaea) и др.

В районите с надморска височина от 700 до 1200 м естествено са разпространени основно зимен дъб, бук, габър и в култури – бял бор, рядко смърч. По южните склонове често срещани са косматият дъб (Quercus pubescens) и келявият габър (Carpinus orientalis). От храстите в района са застъпени шипка (Rosa canina), дрян (Cornus mas), глог (Crataegus sp.), леска (Corylus avellana ) и др.
От площта на горския фонд 89,2% е залесена, незалесената горска площ, подлежаща на залесяване е 770,0 ха, а недървопроизводителната е 8,0%. От залесената площ 28683,0 ха са естествени насаждения, а останалите 4397,0 ха (13,29%) култури.
Незалесената дървопроизводителна площ е 770,0 ха, в т.ч. сечища 179,0 ха, пожарища и голини 591,0 ха.
От недървопроизводителната площ преобладават поляните и скалите.
Насажденията са отнесени към 18 стопански класове, съобразно функциите на горите, насоките на стопанисване, по-доброто използване възможностите на месторастенията и на видовото разнообразие.

Санитарно състояние на гората

На територията на горско стопанство Сливен състоянието на гората е добро.
Повредите в бялборовите и черборови култури са предимно причинени от снеговали и снеголоми.
Насажденията от зимен дъб страдат от суховършие.
Повреди от гниене са установени по буковите и габърови дървостои, брезата.
Основните насекомни вредители, причиняващи повреди на гората: обикновена борова листна оса (Diprion pini), зимна летораслозавивачка (Rhyacionia buoliana), голяма зимна педомерка (Erannis defoliaria), листоврътка (Tortrix viridana), гъботворка (Lymanttria dispar) по дъбовите насаждения, брезов цигарджия (Byctiscus betulae), тополов листояд (Melasoma populi).
Повредите от незаконна паша и пожари са незначителни.